обезоръжавала си

Речник на българския език

1. обезоръжавала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обезоръжавала си е производна форма на обезоръжавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезоръжавала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обезоръжавала си е производна форма на обезоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезоръжавала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обезоръжавала си е производна форма на обезоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).