обезобразявал

Речник на българския език

1. обезобразявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезобразявал е производна форма на обезобразявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезобразявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезобразявал е производна форма на обезобразявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезобразявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезобразявал е производна форма на обезобразявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезобразявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезобразявал е производна форма на обезобразявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).