обезобразил съм

Речник на българския език

1. обезобразил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезобразил съм е производна форма на обезобразя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обезобразил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезобразил съм е производна форма на обезобразя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).