обезобразил е

Речник на българския език

1. обезобразил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезобразил е е производна форма на обезобразя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезобразил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезобразил е е производна форма на обезобразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).