обезобразило си

Речник на българския език

1. обезобразило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезобразило си е производна форма на обезобразя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезобразило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезобразило си е производна форма на обезобразя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).