обезобразило е

Речник на българския език

1. обезобразило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезобразило е е производна форма на обезобразя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезобразило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезобразило е е производна форма на обезобразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).