обезобразило

Речник на българския език

1. обезобразило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезобразило е производна форма на обезобразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезобразило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезобразило е производна форма на обезобразя (мин. деят. св. прич. ср. р.).