обезобразила е

Речник на българския език

1. обезобразила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезобразила е е производна форма на обезобразя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезобразила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезобразила е е производна форма на обезобразя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).