обезнаследяло

Речник на българския език

1. обезнаследяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезнаследяло е производна форма на обезнаследя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезнаследяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезнаследяло е производна форма на обезнаследя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).