обезнаследяла

Речник на българския език

1. обезнаследяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезнаследяла е производна форма на обезнаследя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезнаследяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезнаследяла е производна форма на обезнаследя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).