обезнаследявало си

Речник на българския език

1. обезнаследявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезнаследявало си е производна форма на обезнаследявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезнаследявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезнаследявало си е производна форма на обезнаследявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезнаследявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезнаследявало си е производна форма на обезнаследявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).