обезнаследявала е

Речник на българския език

1. обезнаследявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезнаследявала е е производна форма на обезнаследявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезнаследявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезнаследявала е е производна форма на обезнаследявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезнаследявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезнаследявала е е производна форма на обезнаследявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).