обезнаследявал

Речник на българския език

1. обезнаследявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезнаследявал е производна форма на обезнаследявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезнаследявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезнаследявал е производна форма на обезнаследявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезнаследявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезнаследявал е производна форма на обезнаследявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезнаследявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезнаследявал е производна форма на обезнаследявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).