обезнаследява

Речник на българския език

1. обезнаследява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезнаследява е производна форма на обезнаследявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезнаследява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезнаследява е производна форма на обезнаследявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезнаследява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезнаследява е производна форма на обезнаследявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).