обезнаследило си

Речник на българския език

1. обезнаследило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезнаследило си е производна форма на обезнаследя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезнаследило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезнаследило си е производна форма на обезнаследя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).