обезнаследили

Речник на българския език

1. обезнаследили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезнаследили е производна форма на обезнаследя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезнаследили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезнаследили е производна форма на обезнаследя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).