обезнаследи

Речник на българския език

1. обезнаследи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезнаследи е производна форма на обезнаследя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезнаследи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезнаследи е производна форма на обезнаследя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезнаследи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезнаследи е производна форма на обезнаследя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезнаследи — повелително наклонение, ед. ч.

обезнаследи е производна форма на обезнаследя (повелително наклонение, ед. ч.).