обезнаследеше

Речник на българския език

1. обезнаследеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обезнаследеше е производна форма на обезнаследя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обезнаследеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обезнаследеше е производна форма на обезнаследя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).