обезнаследели

Речник на българския език

1. обезнаследели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезнаследели е производна форма на обезнаследя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезнаследели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезнаследели е производна форма на обезнаследя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).