обезнадеждяло

Речник на българския език

1. обезнадеждяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезнадеждяло е производна форма на обезнадеждя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезнадеждяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезнадеждяло е производна форма на обезнадеждя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).