обезнадеждил

Речник на българския език

1. обезнадеждил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезнадеждил е производна форма на обезнадеждя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезнадеждил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезнадеждил е производна форма на обезнадеждя (мин. деят. св. прич. м. р.).