обезмитял съм

Речник на българския език

1. обезмитял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезмитял съм е производна форма на обезмитя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).