обезмитяло е

Речник на българския език

1. обезмитяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезмитяло е е производна форма на обезмитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).