обезмитяло

Речник на българския език

1. обезмитяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезмитяло е производна форма на обезмитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезмитяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезмитяло е производна форма на обезмитя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).