обезмитял

Речник на българския език

1. обезмитял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезмитял е производна форма на обезмитя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезмитял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезмитял е производна форма на обезмитя (мин. деят. несв. прич. м. р.).