обезмитявало съм

Речник на българския език

1. обезмитявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезмитявало съм е производна форма на обезмитявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезмитявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезмитявало съм е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезмитявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

обезмитявало съм е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).