обезмитявало си

Речник на българския език

1. обезмитявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезмитявало си е производна форма на обезмитявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезмитявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезмитявало си е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезмитявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезмитявало си е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).