обезмитявало е

Речник на българския език

1. обезмитявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезмитявало е е производна форма на обезмитявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезмитявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезмитявало е е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезмитявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезмитявало е е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).