обезмитявали

Речник на българския език

1. обезмитявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезмитявали е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезмитявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезмитявали е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обезмитявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезмитявали е производна форма на обезмитявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обезмитявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезмитявали е производна форма на обезмитявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).