обезмитявала съм

Речник на българския език

1. обезмитявала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезмитявала съм е производна форма на обезмитявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезмитявала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезмитявала съм е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезмитявала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезмитявала съм е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).