обезмитявала си

Речник на българския език

1. обезмитявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обезмитявала си е производна форма на обезмитявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезмитявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обезмитявала си е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезмитявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

обезмитявала си е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).