обезмитявала е

Речник на българския език

1. обезмитявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезмитявала е е производна форма на обезмитявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезмитявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезмитявала е е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезмитявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезмитявала е е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).