обезмитявала

Речник на българския език

1. обезмитявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезмитявала е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезмитявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезмитявала е производна форма на обезмитявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезмитявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезмитявала е производна форма на обезмитявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обезмитявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезмитявала е производна форма на обезмитявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).