обезмитила съм

Речник на българския език

1. обезмитила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезмитила съм е производна форма на обезмитя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезмитила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезмитила съм е производна форма на обезмитя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).