обезмитила е

Речник на българския език

1. обезмитила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезмитила е е производна форма на обезмитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезмитила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезмитила е е производна форма на обезмитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).