обезмитила

Речник на българския език

1. обезмитила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезмитила е производна форма на обезмитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезмитила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезмитила е производна форма на обезмитя (мин. деят. св. прич. ж. р.).