обезмитил

Речник на българския език

1. обезмитил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезмитил е производна форма на обезмитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезмитил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезмитил е производна форма на обезмитя (мин. деят. св. прич. м. р.).