обезмиришело

Речник на българския език

1. обезмиришело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезмиришело е производна форма на обезмириша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезмиришело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезмиришело е производна форма на обезмириша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).