обезмиришели

Речник на българския език

1. обезмиришели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезмиришели е производна форма на обезмириша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезмиришели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезмиришели е производна форма на обезмириша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).