обезмирисявал съм

Речник на българския език

1. обезмирисявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезмирисявал съм е производна форма на обезмирисявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обезмирисявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезмирисявал съм е производна форма на обезмирисявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. обезмирисявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезмирисявал съм е производна форма на обезмирисявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).