обезмирисявал си

Речник на българския език

1. обезмирисявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезмирисявал си е производна форма на обезмирисявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезмирисявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезмирисявал си е производна форма на обезмирисявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обезмирисявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезмирисявал си е производна форма на обезмирисявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).