обезмирисявал е

Речник на българския език

1. обезмирисявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезмирисявал е е производна форма на обезмирисявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезмирисявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезмирисявал е е производна форма на обезмирисявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезмирисявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезмирисявал е е производна форма на обезмирисявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).