обезмирисявало е

Речник на българския език

1. обезмирисявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезмирисявало е е производна форма на обезмирисявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезмирисявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезмирисявало е е производна форма на обезмирисявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезмирисявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезмирисявало е е производна форма на обезмирисявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).