обезмирисявали

Речник на българския език

1. обезмирисявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезмирисявали е производна форма на обезмирисявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезмирисявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезмирисявали е производна форма на обезмирисявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обезмирисявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезмирисявали е производна форма на обезмирисявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обезмирисявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезмирисявали е производна форма на обезмирисявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).