обезмирисявал

Речник на българския език

1. обезмирисявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезмирисявал е производна форма на обезмирисявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезмирисявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезмирисявал е производна форма на обезмирисявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезмирисявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезмирисявал е производна форма на обезмирисявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезмирисявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезмирисявал е производна форма на обезмирисявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).