обезмирисили

Речник на българския език

1. обезмирисили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезмирисили е производна форма на обезмирися (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезмирисили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезмирисили е производна форма на обезмирися (мин. деят. св. прич. мн. ч.).