обезмирисали

Речник на българския език

1. обезмирисали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезмирисали е производна форма на обезмириша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезмирисали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезмирисали е производна форма на обезмириша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).