обезмаслила

Речник на българския език

1. обезмаслила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезмаслила е производна форма на обезмасля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезмаслила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезмаслила е производна форма на обезмасля (мин. деят. св. прич. ж. р.).