обезмаслил

Речник на българския език

1. обезмаслил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезмаслил е производна форма на обезмасля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезмаслил — мин. деят. св. прич. м. р.

обезмаслил е производна форма на обезмасля (мин. деят. св. прич. м. р.).