обезлюдял си

Речник на българския език

1. обезлюдял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезлюдял си е производна форма на обезлюдя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обезлюдял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезлюдял си е производна форма на обезлюдея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. обезлюдял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обезлюдял си е производна форма на обезлюдея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).